Здравейте. Много се радвам, че днес съм тук и имам възможността да засадя 78-мото Дърво на Паметта.

(В случай че не водя сам церемонията, използвайте следния текст:)

Здравейте. Аз не съм основателят на Trees of Memory, Марио Дирингер. Но поради обстоятелствата, се радвам, че мога днес да представлявам Марио и от негово име да засадя това Дърво на Паметта – едно дърво, което е по-важно от всяко лично его. Той ми предостави следния текст:

Защо сме тук днес?

Може би защото в това общество е имало хора, които вече не са виждали изход.

И защото на всеки 40 секунди някъде по света един човек слага край на живота си.

В Германия по този начин миналата година са починали около 10 000 души. Ние, германците, имаме най-високия процент на самоубийства в Европа. 

До началото на пандемията числата намаляваха всяка година в световен мащаб.

Сега отново се покачват, особено сред учениците, които преживяха сериозни психични травми. В Германия самоубийството е втората най-честа причина за смърт при деца между 11 и 18 години.

Най-здравите психически хора изглежда живеят в Исландия, където почти няма самоубийства.

Може би за психичното здраве е полезно да бъдем далеч от всички драми, които допринасят за нарастването на броя на самоубийствата: пандемии, изгубени години от младостта и старостта, все повече стрес и все по-ниско качество на живот. Политическа и международна нестабилност. Хората се страхуват от Трета световна война – особено възрастните. Самоубийствата в напреднала възраст рязко се увеличават.

Други се страхуват от фашистка заплаха, провал на политиката, срив на личния си свят и още много други неща.

Въпреки че медицината никога не е била по-напреднала, много от нас изглежда стават все по-болни и по-отчаяни с всеки изминал ден.

Това дърво, което засаждаме днес, не е само в памет на приятели, колеги или роднини, които са отнели живота си, но и символ на голяма надежда и безкрайна смелост за всички, които се борят с тъмнината на депресията, които са измъчвани от мисли за самоубийство или които са изгубили любим човек по този начин.

Когато през 2017 година ми хрумна идеята да засаждам дървета на паметта по целия свят, мислех, че ще бъде лесно. Но бързо разбрах, че съвсем не е така.

Трябва да се бориш за всяко дърво, да преодоляваш предизвикателства и понякога да убеждаваш хората. Не всеки веднага разбира защо тези дървета са толкова важни – но те означават много: дават ни сила, утеха и ни напомнят, че никога не сме сами.

Много хора ми се подиграват, викат ми: „Отиди на работа, мързеливецо!“
Trees of Memory не е работа. Да спасяваш животи не е работа. Да стоиш до живота не е работа.

Искам да информирам и да напомня на обществото:

Всяко самоубийство е последният симптом на различни психически заболявания и големи кризи. Нито едно самоубийство не е акт на свободна воля.

Всяко самоубийство е резултат от възприятие, което вече не вижда перспектива. Едно чувство, което казва: ако сигурността, че животът ще продължи да бъде ужасен, е по-голяма от несигурността на смъртта – тогава смъртта изглежда по-поносима, защото болката просто трябва да спре.

Тези мисли ги имат много хора по целия свят.

Дори сега, в тази секунда, някъде звъни полицията и животът на цяло семейство се срива – с последици, които остават за цял живот.

Който е преживял това в семейството си, никога няма да го забрави. Винаги ще се пита защо се е случило – а болката никога не изчезва напълно.

Важно е, че днес сме тук заедно и засаждаме това дърво за всички тези хора. То показва, че сме обединени и си помагаме взаимно – в добри и в трудни времена. Дори и отвъд границите.

Моят път до тук, до вас, не беше прав. Това беше криволичещ път, осеян с разочарования, предизвикателства и изключително много моменти на отчаяние – и, в сравнение с други проекти, с много малко помощ.

Но това беше и път, който ме научи да слушам тихите гласове на надеждата – тези, които шепнат и проблясват дори в най-дълбоката тъмнина.

Тези гласове в главата ми ме доведоха при вас – с мисия, много по-голяма от всичко, което самият аз съм преживял.

Дърветата, които засаждам, не са просто дървета. Те са като герои на надеждата – които ни показват колко силни можем да бъдем и ни напомнят, че накрая винаги доброто надделява – дори когато около нас е много тъмно.

Те са за всички хора, които минават през трудности, които се борят в момента или които ни напомнят колко е важно никога да не се предаваме.

Това са дървета на куража.

Днес, когато засаждаме това дърво, правим много повече от това просто да изкопаем дупка и да сложим дърво в нея.

Ние засаждаме надежда, кураж и любов. Показваме, че сме заедно, че сме тук един за друг и си помагаме – особено когато е трудно.

​

Ние приканваме засегнатите да се обърнат към нас и да потърсят помощ, когато болката е най-силна.

Тук, на това специално място, трябва да си припомним, че никой не е сам със своите проблеми.

Всеки, който в момента се бори, всеки, който плаче в тишина, и всеки, който търси утеха – може да намери приятел в това дърво и в нас – хора, които виждат болката и признават вътрешните битки.

Но ние виждаме и вас – точно такива, каквито сте – съвършени, именно такива, каквито сте, със всичките си сили и слабости, и въпреки грешките, които всеки от нас допуска в живота. Всеки от нас е съвършен – просто по различен начин съвършен.

Науката казва, че дърветата си „говорят“ помежду си. Харесва ми представата, че досегашните 77 Дървета на Паметта са свързани помежду си и осъзнават своята мисия – да помнят и да спасяват животи.

Всяко дърво от Trees of Memory символизира хора, които вече не са сред нас по различни причини.

Но всяко дърво също така олицетворява връзки – любов, приятелства и семейства, които страдат от болката на самоубийството.

Всяко дърво е и напомняне за всички нас:
Нека прекратим стигмата около самоубийството и да подходим със състрадание към онези, които са изгубили скъп човек.

Хората не са уморени от живота – те са белязани от болест. А тези, които остават, са белязани от смъртта. Някои от тях също се разболяват. Самоубийството може да стане наследство, което засяга всяко ново поколение в едно семейство.

Но да говорим за това – може да спаси живот. Да слушаме – може да спаси живот. Да помагаме без да съдим – може да спаси живот. Да потърсим помощ без срам – може да спаси живот.

Мълчанието убива. Отдръпването убива. Безразличието убива. Липсата на разбиране убива. Политика, която не приема психичните заболявания насериозно – убива.

Никой на тази планета, който е психически здрав, не се събужда сутрин и си казва:
„Страхотно! Днес е добър ден да умра. Хайде!“

Всеки с поне малко здрав разум знае това.

Именно затова, и защото има толкова много погрешна информация за депресията, създадох “Trees of Memory” и тръгнах пеша около света. Искам да покажа на хората какво наистина се случва, когато някой отнеме живота си.

Защо?

Защото след 30 години на недиагностицирана депресия се срутих и на 28.12.2014 сложих край на живота си. Бях мъртъв в продължение на четири минути, преди да ме намерят и да ме реанимират.

Две години по-късно, на Великден през 2016 г., партньорът ми се самоуби.

Той не можа да бъде спасен – и аз отново бях по-близо до смъртта, отколкото до живота.

След пет години интензивна терапия, много лекарства и радикална промяна на целия си живот – днес отново съм здрав, цялостен и щастлив. Живея един проект, който преди дори само като идея би могъл да ме разболее. А всъщност той излекува душата ми и направи от мен нов човек. Мисля, че дори ме направи по-добър човек.

През последните 8 години срещнах много хора с депресия, които също бяха склонни към самоубийство.

Всички те ми показаха, че психическото заболяване не е краят. Можеш да бъдеш щастлив отново – но трябва да направиш много усилия. Трябва да направиш дори прекалено много – нещо, което често не е възможно сам.

Днес има хора, които ми казват отново и отново:
„Ако не те бях срещнал, днес нямаше да съм жив.“

Затова днес засаждаме това дърво. То е като свещ, която свети в тъмнината – знак на надежда за всички, които вече не вярват в себе си и не виждат никаква перспектива, защото болката ги е обгърнала като наметало и ги задушава.

И го засаждам за хората в Италия, които точно в този момент правят опит за самоубийство.
Нека се надяваме, че няма да успеят.

За психичните заболявания няма едно решение, което да работи за всички – защото психичните състояния имат хиляди проявления. Именно това прави лечението толкова трудно. Но почти всяка криза може да бъде преодоляна. Но който чака твърде дълго – губи битката за здраве, преди тя да е започнала.

Всяко дърво, което засаждам – и това тук – е част от един голям зелен пръстен около света.

Ние носим пръстени като символ на любов и приятелство. Те са символ на вечността.

Така и този „пръстен“ от дървета – стои за безкрайните спомени за хората, които сме обичали.

Това дърво тук ще стои още дълго – дори когато нас вече няма да ни има.
Надяваме се – стотици години.

Дървото е като символ на самия живот – то расте и се променя, пуска клони и дава плодове, които водят към нови начала.

Всяко листо символизира секунда от нашия живот. Всеки клон – нов път, по който сме поели.

Корените на тези дървета, които дълбоко се впиват в земята, са като връзката ни с всичко, което е било преди нас – с миналото и с това, което ни оформя отвътре.

Но те ни свързват и с бъдещето – защото са насочен знак към вечния живот.

Стволът на дървото е като „сега“ – настоящето в живота ни. Той ни дава опора и ни прави силни – за да можем да се изправим и да растем.

Клоните и листата показват колко разнообразен е животът. Те олицетворяват нашите мечти, надежди и всички различни пътища, по които можем да тръгнем.

Всеки клон разказва за различна възможност или решение в живота ни.

Листата, които идват през пролетта, са зелени през лятото, падат през есента и изчезват през зимата – ни показват как животът идва и си отива отново и отново. Ние трябва да преживеем много малки „смърти“, които ни правят по-възрастни, по-мъдри и по-красиви.

Едно дърво преживява много сезони, бури и суши – но винаги продължава да расте и да се адаптира. Това трябва да ни покаже колко е важно да останем силни, търпеливи и да започваме отново и отново – независимо колко трудно е това.

Едно старо, силно дърво е видяло много. То ни разказва за оцеляване, за история и за мъдрост – която може да дойде само с времето.

Дървото свързва небето със земята. То пише поезия в небето – и всеки ден се приближава малко повече до него.

Всъщност – точно като нас, хората.

Накрая, нека си спомним – с много любов и надежда в сърцето – за всички онези прекрасни и уникални хора, които не виждаха друг изход и си тръгнаха.
Хора, които със сигурност са имали мисия в живота ви и не са били част от него случайно.

Но и за онези 17 души, които, само по време на тази реч, са си отнели живота някъде по света.

Спомнете си ги, защото:

Когато вятърът духа и в студа на зимата – си спомняме за тях;
Когато пъпките се разтварят и в топлината на лятото – си спомняме за тях;
Когато шумят листата и в красотата на есента – си спомняме за тях;
В началото на годината и когато тя завършва – си спомняме за тях;
Когато сме уморени и се нуждаем от сила – си спомняме за тях;
Когато сме изгубени и болни в сърцето – си спомняме за тях;
Когато изпитваме радост, която искаме да споделим – си спомняме за тях.

Докато живеем – те също ще живеят, защото вече са част от нас – когато си ги спомняме.

Това дърво ще получи паметна плоча и всеки, който търси помощ, може да се свърже с мен чрез уебсайта. Google говори и български, а съвременните технологии ни помагат на всички.

Ако мога да помогна – ще помогна. Обещавам.

Благодаря ви от сърце, че ми позволихте да направя това за вас, от името на TREES of MEMORY – благодаря, че отворихте сърцата си за този важен проект.

С цялото си сърце: Благодаря.

​

​